Автопазарът в ЕС бележи ръст през 2014 г. след шестгодишен спад

Сред автоконцерните на европейския пазар челната тройка на отминалата година е очаквано непроменена: групите VW , PSA  и Renault (последната, отчитана отделно от Nissan)имат общ пазарен дял от почти 46%, което е с почти един пункт над 2013 г. Сред  водещите марки (с по над 100 хиляди автомобила годишно), относително нискобюджетните Dacia и Skoda отбелязват най-голям ръст, съответно от 23% и 14%, следвани плътно по този показател от Seat.

Измежду страните членки на Съюза, през 2014 г. изключение от новата тенденция на ръст бележат само пазарите на Австрия, Белгия и Холандия. Обединеното кралство регистрира най-голям абсолютен обем на прираст от над 200,000 автомобила, или ръст от над 9%, в унисон с  относително добрите икономически показатели на страната. Испания, където продажбите нараснаха с 18%, удължи и през миналата година програмата Plan PIVE, по която всеки купувач на нов автомобил, който дава стария си за скрап, получава 2,000 евро отбивка от цената на новата си покупка. Половината от тази субсидия идваше от производителя, а другата половина – от испанския данъкоплатец в лицето на правителството.

Фирмените автопаркове дърпат пазара напред. Може би най-мощният двигател за ръста в европейския автопазар през 2014 г. обаче бе активизирания  корпоративен сектор. Предварителните данни сочат, че почти на всеки национален пазар в ЕС автопарковете са увеличили и без това доминиращия си дял в покупките на нови леки автомобили. Корпоративният сектор на ЕС изглежда вече намира достатъчно увереност и основания за да пристъпи към по-сериозно обновяване и/или увеличаване на автопарка си. Стимули за подобно поведение могат да бъдат видени както в дефлационната среда, така и в разнообразните нови модели и атрактивни оферти на автоконцерните и дилърите, както за автомобили, така и за финансирането им.

Обратната страна на медала говори, че на ниво потребител (домакинство) критичната маса средносрочен икономически оптимизъм, нужна за покупка на нов автомобил, се достига все по-рядко. Частно закупените автомобили в ЕС продължават да намаляват, като броят им през 2014 г. е на най-ниското си равнище от 2000 г. насам. Всички тези фактори заедно с края на програмите за стимулиране и цялостната несигурност, преобладаваща в обществено икономически настроения в ЕС, правят ранните прогнози на експертите за новата година особено предпазливи. Повечето от тях очакват през 2015 г. по-нисък ръст от този през миналата година.

В исторически план 2013 година може и да е белязала дъното на автомобилния пазар в ЕС, а може би близките няколко години ще донесат нови изненади. По-скоро, рекордните обеми на потребление от 2007-08 г. вече са само като мираж, който постепенно ще избледнява в колективното съзнание на отрасъла. Дори и след ръста през 2014 г., обемът на продажби в ЕС в натура (бройки автомобили)остава с 20% по-нисък от рекордната 2007 година.

В стойностно изражение свиването на пазара от неговия пик до днес със сигурност е по-голямо. При съседите и у нас. Гръцкият пазар през 2014 г. е пораснал с около 20%, но най-вече защото от (рекордно)ниска база все пак се расте по-лесно. А постигнатият миналата година обем от около 71 хиляди автомобила е само една четвърт от рекордните 280 хиляди автомобила продадени в страната през 2007 година. Румъния рисува сходна картина, като миналогодишният обем от 70 хиляди автомобила е само една пета от рекорда на 2008 година. Дачия Логан обаче е вече 10 години начело измежду моделите, а производителят й достигна 32% дял от местния пазар през миналата година. Ако е нужен близък до нас контрапункт извън ЕС, Турция би била добър кандидат. На фона на дефлацията в ЕС, там годишната инфлация за 2014 г. бе 13%, а продажбите на нови леки автомобили регистрираха годишен спад от 12% до малко над 587 хиляди бройки. Този годишен спад обаче вероятно се третира положително от местната индустрия, след като за първото полугодие той бе достигнал -25%.

На този фон впечатлява представянето на тримата високобюджетни ‘’германци’’, BMW, Mercedes  и Audi , които отбелязват годишен ръст от съответно 26%, 15% и 19% на турския пазар. Българският пазар, според данните на АСЕА е пораснал с 5.2% през 2014 г достигайки 20,359 автомобила. Над тези цифри обаче продължава да виси известна въпросителна. Основната причина за това е, че цените на новите автомобили у нас са едни от най-ниските в ЕС и арбитражът, под формата на реекспорт на евтино закупени  у нас автомобили, които впоследствие се използват и регистрират наново в други страна от ЕС, е значителен.

Оценките за размера на реекспорта варират. Това е разбираемо поради използваните различни базови данни, различните източници и методологии на изчисляване, но в миналото разминаването е достигало до 30% от „официалните“ данни. Държавни схеми  за стимулиране на цялостните продажби на нови автомобили у нас няма, а мнозина припознават дори обратното в липсата на сериозни ограничения върху вноса втора ръка. Във всеки случай силният ръст на корпоративни сектор и увеличеният дял на нискобюджетни  марки и модели изглежда са налице както в ЕС, така и у нас.

Неокончателните данни за българския пазар от изминалата година сочат запазване на челната тройка от 2013 г. в лицето на Dacia, Volkswagen и Toyota. Според същите данни, през 2014 г. Daciaбележи ръст от 23%, достигайки почти 12% дял от българския пазар.