Разплитане: Дългосрочни и краткосрочни икономически перспективи

Дълготрайният структурен спад в ръста на глобалната икономика, за който ECRI сигнализира още преди фалита на Lehman Brothers и глобалната финансова криза, започва да се отчита от все повече анализатори и институции по света. Това обаче не увеличава шанса този негативен тренд да обърне посоката си в близко бъдеще. В същото време, на фона на тази дългосрочна тенденция е налице цикличен ръст в глобалното производство, който има потенциала да раздвижи вече възбудения цикличен инфлационен натиск на фона на структурно дефлационния глобален пейзаж. Подобни краткосрочни циклични подобрения вероятно ще бъдат припознати като успех от страна на политиците, но – както се казва в поговорката – победата има много бащи, а загубата е вечно сираче. Кохезионно забавяне.

Текущите петгодишни прогнози на МВФ за реалния ръст на БВП за повечето големи икономики бяха рязко занижени през последните години, както показва графиката по-горе. Добра илюстрация за това са САЩ, чийто прогнозен ръст на БВП бе свален повече от наполовина: от 3.4% преди пет години до 1.6% днес. В еврозоната прогнозният ръст на БВП бе намален от 2.4% /през 2008г./ на 1.5% днес. По същество това значи, че днес МВФ вижда в дългосрочен план темпът на ръст в САЩ и в Еврозоната да се сведе до общото ниво от около 1.5%.ECRI смята, че бъркането между краткосрочните циклични флуктуации и дългосрочните структурни промени в икономиката е основен източник на погрешни решения в икономическата политика от Глобалната финансова криза насам. Като първа стъпка ECRI обяснява своите дългосрочни прогнози за спад с простата аритметика, според която потенциалният ръст на БВП е сума от ръста на производителността на труда (ПнТ)и ръста на потенциалната работна сила.  

Дългосрочните условия в САЩ ...В САЩ Бюджетната администрация на Конгреса (Congressional Budget Office) смята, че през следващите 6 години ръстът на работната сила в страната ще е средно под 0.5% годишно. Предвид бавния характер на демографските процеси, тези прогнози се смятат за почти неоспорими. Ръстът на ПнТ през последните 6 години е бил средно също 0.5% годишно. Това ниво е значително по-ниско от средния годишен ръст от Втората световна война до 2008г. от 2.25%.Вглеждайки се в причините за този нисък ръст на ПнТ, като най-голяма от тях изпъква капиталовата интензивност (отношението между вложения капитал към отработените часове), която е спаднала до отрицателни нива от 2010 г. насам. Подобно явление за толкова дълъг период от време не е наблюдавано от края на Втората световна война насам. До неотдавна, консенсусът сред икономистите в САЩ бе, че ръстът на ПнТ ще отскочи обратно до старите си средни нива. Това предполага не само, че ПнТ има свойството да се връща към средните си нива, а и че измежду всички възможни стари средни нива, именно това за следвоенния период трябва да се приложи в дадения случай.

Използвайки своите собствени прогнозни индекси, ECRI не вижда значим ръст на ПнТ в близко бъдеще в сравнение с последните 6г. Подобен ръст в даден момент е възможен, но той просто е твърде малко вероятен за следващите няколко години. На фона на половин-процентен годишен ръст на работната сила, сходен темп в ръста на ПнТ говори за сумарно средногодишен ръста на реалния БВП от около 1% в дългосрочен план.

Знаейки, че работната сила е трудноподвижна величина, постигането на „устойчив ръст на БВП от 3-4%“, по думите на новия министър на финансите на САЩ, би изисквало шесткратно увеличение на средния ръст на ПнТ от последните шест години – темп два пъти по-бърз от регистрирания напредък през ерата на Роналд Рейгън. И в останалите страни от Г-7Прилагайки същата логика към останалите страни от Г-7, картината изглежда поразително сходна. Началният координата на графиката по-горе се обуславя от средния за периода 1957-2007г. ръст на ПнТ по вертикалната ос и средния ръст на работната сила (според Международната организация на труда) на хоризонталната ос.

Крайният координата на вектора е резултат от ръста на ПнТ за последните пет години и ръста на потенциалната работна сила за следващите пет. Наклонените сиви линии са един вид „квази-БВП“ ръстови проекции. Всяка точка по лентата около наклонената сива линия маркирана с 1% сочи комбинациите от ръст на ПнТ и на работна сила, които водят до средно годишен ръст на БВП от 1%. По същия начин – едно ниво по-долу е дългосрочния ръст на БВП от 0%.С други думи, в дългосрочен план, всяка от икономиките от Г-7 се е поела в погрешна посока и почти всички страни са на път да се установят на нива от средногодишен ръст на реалния си БВП от 0% до 1%.  Червената точка „х“ показва „изгубените десетилетия“ на Япония от 1992г. (когато там се спука балона на финансовите активи и започна рецесия) до навечерието на Глобалната финансова криза.

Демографският проблем на Германия (ръстът на работната сила през следващите пет години по хоризонталната ос) е дори малко по-сериозен от този на Япония. Това може би частично обяснява и решението на канцлера Меркел страната да приеме толкова много бежанци през 2015г.Дори САЩ, които имат по-добри демографски условия от повечето страни в Г-7, вероятно ще се окажат с ръст на ПнТ от същия мащаб като тях, което ще отреди на страната средногодишен ръст на реалния БВП от около 1%.(очаквайте краткосрочните прогнози на ЕCRI в следващото издание) .