Общественият Транспорт: Неумолимата Истина
Джарет Уокър е транспортен експерт и автор на книгата «Човекът в транзит», излязла през 2011 г. Екипът му е проектирал и приложил нови транспортни решения в десетки градове от Сидни, до Москва и Хюстън. Неотдавна той неволно «кръстоса шпаги» в социалните мрежи със създателя на Tesla, Илън Мъск, с което привлече внимание към работата и блога си ( http://humantransit.org/ ).
Отделно от това, на пресконференция неотдавна Мъск заяви, че общественият транспорт е ужасен и може да доведе до неприятни срещи със серийни убийци, което бе посрещнато с взриз от критики в средите на специалистите по градоустройство. Фундаменталната теза на Уокър е, че напредъкът в технологиите не може да отмени физическите граници и геометрията на градската среда, които трябва да бъдат уважавани, ако не искаме да се окажем със система, която облагодетелства само елита в града. Ето и част от коментарите на Уокър в неотдавнашно интервю за блога на FT ( https://ftalphaville.ft.com/ ). “... Беше преди около 5-7 години, когато всеки започна да повтаря мантрата, че най-важната иновация в транспорта е смартфонът, и в технологичните среди като че ли продължава да господства виждането, че транспортът е най-вече комуникационен проблем. ... Обаче вече сме натрупали достатъчно опит, за да стигнем до извода, че въпреки всичко, транспортът се случва във физическото пространство и това пространство е подчинено на законите на геометрията и физиката, тъй че технологията няма да промени този факт, не го е сторила досега и никога няма да го стори.“... Ако има една-единствена теза, която професионалистите в транспорта разбират, а почти никой друг не схваща, това е концепцията, че съотношението между търсене и предлагане е кръгообразно. Което означава, че ако добавим нов капацитет, ние отпушваме и по-голямо търсене. Това индуцирано търсене е породено от факта, че когато улесниш нещо, хората започват да го правят много повече и затова, разшириш ли една магистрала, трафикът бързо се увеличава до същото положение, или до положение, по-лошо от първоначалното.“...
В границите, в които транспортът е комуникационен проблем, ние вече сме извървели повечето от пътя и смятам, че в по-голямата си част резервите там вече са използвани. Според мен, това което Uber и останалите технологични фирми установяват е, че улесняването на комуникациите в транспорта не променя фундаменталните реалности на геометрията, нито аритметиката на работната сила и другите неща, които винаги са поставяли граници на възможното в пътническия транспорт. “... На практика Uber много ефикасно успя да индуцира търсене на допълнителни единични пътувания с лек автомобил в градска среда, каквито по-рано не съществуваха, и това разбира се доведе до по-големи задръствания.
Другият ефект от тази промяна е, че част от пътниците бяха извадени от обществения градски транспорт и прехвърлени в личния частен, което е идеален начин за увеличаване на задръстването по пътищата. “... Животът в градска среда означава, че понякога ще имаш вземане-даване с изключително разнообразен набор от хора, включително и с такива, които са трудни или направо луди, но това е неизбежно. Няма друг способ да се устрои животът в града, който по дефиниция е предназначен за всички. Разбира се, има начин елитът в града да живее без допирни точки с всички останали: лимузината с шофьора те взема от точка А и те оставя в точка Б, или това прави хеликоптерът от покрива на блока. “... И така стигаме до проблема, наречен само проекция на елита. Или до опасността отделни хора, облагодетелствани от съдбата и от работата си, да използват собствения си крайно нетипичен опит и вкусове, за да определят как да се живее в целия град. ... Такава е опасността, ако си относително успешен човек, затова трябва да помниш, че твоите лични вкусове не са непременно нещо, което ще е добре за целия град. Лондон няма достатъчно пространство, така че всеки да може да си поръча Uber; просто на улицата няма достатъчно място за това.“...Това е градът. ... И неговата уникалност се състои в това, че той не работи за никого, докато не започне да работи за всички. ... Общественият транспорт там е задължителен, защото без съмнение той е най-ефективният начин да се оползотвори ограниченото в градска среда пространство, с цел да се даде свобода на всички хора да живеят живота си. ...
Максималният ефект на иновацията с колите би дала шанс на малцинството късметлии да се отдели от реалността на огромното мнозинство, като търкаля със себе си огромното празно пространство на личния или таксиметровия автомобил, просто защото в града никога няма да има достъпно място това да стане реалност за всички. “...Това че, опасностите, скуката и загубата на време в шофиране по задръстените улици, са на път да бъдат премахнати от автономните автомобили е опасно, защото ще насърчи създаването на все повече нови градски среди, които не са устойчиви и няма да могат да се справят с бъдещите шокове, нито с промените в икономиката на шофирането.“...И отговорът е да се върнем към мъдростта от опита на европейския и американския град от преди Втората световна война, който беше устойчив, където човек можеше да се придвижва по няколко различни начина. Подобни градове се изграждат най-напред в интерес на пешеходеца и велосипедиста и на второ място в интерес на качествения обществен транспорт.
Тези приоритети, а не автомобилистът, трябва да са пътеводни звезди в градоустройството.“... Континентална Европа показва, че може да го прави. Америка, очевидно, изобщо не се справя в тази насока, защото средният американец сега живее в пълна зависимост от автомобила и там по друг начин просто не може да се живее. ...И в това се крие една от най-големите опасности на опитите да се направи колата по-ефективна, защото по-ефективната кола няма да промени факта, че автомобилът по принцип е ужасно неефективен начин за използване на пространството и с него се разраства кошмарът от експанзията на предградията.“... Най-лесното и най-ефективно решение на „проблема с последния километър“ е изграждането на отлична пешеходна инфраструктура: да се направи по-лесно за хората да вървят пеш. Да вървим пеш ще ни се налага в абсолютно всяка версия на бъдещето. Общественият транспорт става толкова ефективен именно защото хората излизат от сградите и се събират на спирката, така че автобусът да може да ги вземе всички от там, докато се движи по относително права линия.“