Перманентно дигитално разсеяни | fleet-surveys

Перманентно дигитално разсеяни

Постоянното насочване на вниманието към онлайн съдържание или социални медии понижава производителността на труда

Производителността на труда е ключов фактор в макроикономическата теория и напоследък голяма част от развития свят показва, че страда сериозно по този показател. Дан Никсън от централната банка на Обединеното кралство, Bank of England, наскоро публикува материал, според който, вместо да увеличават ефективността ни посредством алгоритмичните си прийоми, има вероятност някои дигитални системи да допринасят за по-слабата ни концентрация по време на работа.

Ако това е така и ние наистина сме рекордно разсеяни на работното си място, този факт може да има важни последствия за ефективността от разделението на труда в модерния и свят, както и за общата производителност на труда на макро ниво.

Корелацията не е причинно-следствена връзка, както всеки студент по статистика знае, но и хипотезата на Никсън е проста: разсейването по време на труд, независимо от източника си, вероятно понижава производителността ни по два основни канала.

Първият е продължителността на реалното работно време. Според Търговската камара на САЩ, цитирана от Никсън, средният работник прекарва (или пропилява) един час от работното си време всеки ден в социалните мрежи, като това време нараства до 1.8 часа за родените в 2000г. или след това. Друго изследване показа, че трафикът в сайтовете за пазаруване рязко нараства от 14ч. до 18ч. в работни дни.

Общото пропиляно за икономиката време обаче вероятно е по-голямо от директно пропиляното, тъй като работещите в офис среда обикновено имат нужда от 25 минути за да се „потопят“ обратно в конкретната си работна задача, след като са били разсеяни по някакъв начин. Нещо повече, разсейването директно понижава качеството на свършената работа. Една вълна от имейли или телефонни обаждания, например, е изчислено, че намалява коефициента на интелигентност на средния служител с 10 точки – толкова, колкото и една безсънна нощ.

Вторият канал е настъпването на т.нар. перманентна разсеяност, или състояние, в което хората губят способността си да се концентират върху една - единствена задача. Както пише Никсън, има статистически данни, че на работното място, един акт на разсейване води до нови такива. Марк (2015) пише, че работниците, които биват прекъсвани от външни фактори (сигнал за получено писмо, например), имат значително по-голям шанс по-късно да се „саморазсеят“, т.е. да прекъснат това, което правят, преди да са го приключили. С други думи, ако позволяваме външни дразнители да ни разсейват, шансът се увеличава рязко сами да се отплеснем в други теми/посоки,  дори когато няма външни стимул.

Погледната в дългосрочен план, тази криза на вниманието, според Никсън, може да се обърне срещу създателя си. Или с други думи тя може да разклати основите на същите тези алгоритми, които са били замислени да привличат вниманието ни.

„Колкото повече и по-често нашето внимание се оказва „в плен“ на алгоритмите, върху които са изградени потребителските дигитални технологии, толкова повече нашите решения – къде да кликнем, какво да купим и т.н. – се отдалечават от истинската ни природа и подбуди. Реклами има от много дълго време, разбира се, но твърденията, че БИГ ДЕЙТА експлоатира психическите ни слабости по целенасочен начин с помощта на последните достижения на неврологията, водят до това, че тя не ни позволява да поискаме това, което наистина желаем. Това е повод за загриженост за традиционните икономисти, защото моделите за потребителското поведение са изградени върху темелите на „осъзнатото предпочитание“ или „демонстрирания свободен избор“.

Никсън се безпокои, че това ще повлияе и на човешката ни способност да показваме емпатия, умение, което вероятно ще се окаже в още по-голям дефицит с нашествието на безсърдечния Изкуствен Интелект. Научните изследвания върху размисъла и вглъбяването като състояние показват, че те повишават капацатите на индивида за емпатия, въпреки че са вътрешнонасочени. И ако ние човеците не можем да се диференцираме по този параграф, налага се да си зададем въпроса дали технологията служи на нас или ние служим на технологиите.

N.B. Ако сте прочели този материал до самия му край, поздравления, получавате 100 точки за концентрация!

Регион: