Уроци от практиката в прилагането на „данък уикенд“ | fleet-surveys

Уроци от практиката в прилагането на „данък уикенд“

С натрупването на практически опит по наболелия въпрос fleet-surveys се обърна към един счетоводен и един данъчен експерт. В първото от двете интервюта своето мнение предлага Иван Милев, дипломиран експерт счетоводител, регистриран одитор и управител на "ВиМ Компания" ООД:

f-s: В условията на „данък уикенд“ при използване на служебен автомобил за лични цели,към кои нови изисквания бихте заострили вниманието на работодатели и служители?

ИМ: За работодателя, на първо място трябва да се знае, че „Данък уикенд“ като самостоятелен данък не съществува. Моето мнение е, че този термин се използва за много добра PR кампания, с която да се насочи вниманието на данъкоплатците към това, че държавата повече не желае да толерира отчитането на лични разходи, като служебни. В контекста на темата „автомобили“ държавата не желае да се допуска отчитането на разходи и ползването на данъчни привилегии от използването на служебни автомобили за лични нужди. Чрез някои малки законодателни промени и повече медиен шум Национална агенция за приходите напомни, че ще използва всички законови мерки за да преустанови недобрите данъчни практики на данъкоплатците до момента. Това, върху което трябва да се обърне внимание от тук нататък при така създалата се ситуация, е че вече всеки работодател трябва да приеме такива процедури в работата си, че ползването на автомобилите за лични нужди да бъде разграничено от служебното такова, а от друга страна служебното ползване на автомобили да бъде документално обосновано. Тук напомням, че карането на автомобила от работа до вкъщи и обратно се смята за лично, а не за служебно ползване. Отговорност на работодателя е да въведе съответните процедури, както за отчитане на използването на автомобилите така и на последващото данъчно третиране. Отговорност на служителя е да спазва стриктно приетите процедури.

За служителя, по отношение на личното ползване на автомобилите трябва да се знае, че то се счита за непаричен доход на физическото лице ползвател. И при такова ползване то следва да се остойности по пазарни цени и съответно да се обложи при физическото лице ползвател, като върху този доход се дължи данък върху дохода в размер на 10% и ако приемем, че това е възнаграждение за работниците и служителите за положения от тях труд се дължат и осигуровки. С последните изменения в законодателството се дава възможност на работодателите да внасят 10% данък върху разхода вместо данък върху дохода, но все още не са освободени от внасянето на осигуровки. По този начин, освен че следва да бъдем внимателни с личното ползване по отношение на ДДС, следва да бъдем внимателни и по отношение на преките данъци върху доходите и осигуровките.

f-s: Какви плюсове и минуси бихте откроили между различните типове процедури за отчитане на личното ползване на автомобилите по отношение на начисляването на ДДС?

ИМ: Преди да отговоря на този въпрос нека припомня, че съгласно правилата на Закона за данъка върху добавената стойност в общия случай ДДС от фактурите за покупки/разходи се приспада от ДДС начислено върху осъществените продажби и разликата между двете е данък, който следва да се внесе в държавния бюджет. От тук вече когато говорим за лично ползване на автомобили (личното ползване е такава експлоатация на автомобилите за сметка на предприятието, която ние не можем да докажем и не можем да обвържем с осъществяваната от него дейност, която генерира облагаеми с ДДС приходи), ние трябва да избираме според мен между три варианта:

1.       (годишна пропорционалност)Да не ползваме данъчен кредит (да не приспадаме ДДС от фактурите за покупки), свързани с експлоатацията на автомобилите за лично ползване, като и също така при закупуването на автомобила да ползваме пропорционално данъчен кредит в съотношение на планираните, а по-късно и на реално изчисленото съотношение на личната и общата експлоатация на автомобила. Това съотношение може да изчислим на база километри, на база време или друга разумна база, като изборът е изцяло на фирмата. Разликата между прогнозната стойност и по-късно реалното съотношение се изравнява в края на всяка година.

2.       (ежемесечна пропорционалност)При използването на автомобила за лични нужди в най – общия случай да се връща ползвания данъчен кредит всеки месец на база на пропорция между личното и общото ползване на автомобила.

3.       (фактуриране от фирмата до ползвателя)Да се фактурира услуга за личното ползване на автомобила на реалния ползвател, като при това фактуриране трябва да се съобразяваме с пазарните цени за такова ползване (ако има такива) и да начисляваме ДДС на периодичност в зависимост от условията за плащане по договора от веднъж месечно до веднъж годишно.

От финансова гледна точка втория вариант е по-изгодни защото приспадаме ДДС-то от покупката на автомобила веднага, а след това го връщаме на части, но от друга страна първия вариант е по-изгоден от гледна точка на административна работа и отчетност. Третия вариант съчетава другите два, но пък може да е оспорим от гледна точка на пазарни условия. Моето мнение е, че трябва да се направи много добра преценка, като се вземе предвид лихвените проценти, цената на труда и евентуални разходи за оценител на пазарните стойности.

f-s:Различни марки/модели 7 или 8-местни автомобили, с много близки физически характеристики, според полученото данъчно третиране за всеки от тях, попадат в клас N1(лекотоварни) или М1 (леки). Как се отличава осчетоводяването на единия в сравнение с другия, както при придобиването, така и в течение на експлоатацията?

ИМ: По отношение на осчетоводяването няма съществена разлика, но по отношение на данъчното третиране на различните автомобили разликата е съществена. Когато сме придобили лек автомобил независимо от това дали автомобила се ползва за лични, служебни или смесено и за двете цели за него не може да се ползва приспадане на ДДС – то от покупката. Същото важи и за всички разходи по експлоатация, ремонти и т.н. свързани с него. Това правило не важи в следните случаи:

Автомобилите клас N1, за които се приема, че са лекотоварни, а не леки.

Автомобилите с брой на местата над 5+1, което означава, че не се смятат за леки.

Наетите автомобили, независимо от броя на местата или категорията ( N1, M1 и т.н.) им.

Автомобилите които са придобити с цел продажба, отдаване под наем, извършване на транспортни услуги с тях, учебни услуги, охранителни услуги или куриерски услуги.

 

f-s:Какви са особеностите на осчетоводяването на резервни части и допълнително оборудване за служебни автомобили, преди и след „Данък уикенд“?

ИМ: При осчетоводяването няма съществена разлика, но по отношение на данъчното третиране за тези разходи важат правилата които се отнасят за автомобила за който са предназначени. Както вече описах за тези разходи може: да не се ползва приспадане на ДДС или пък да се наложи ползването на пропорционален данъчен кредит; пропорционално ежемесечно връщане на вече приспаднатия данъчен кредит или да се ползва пълен данъчен кредит, когато тези разходи влизат в себестойността на фактурирана услуга по ползване на автомобила.

f-s:Какви правно-счетоводни особености носи използването на „пул“* служебни автомобили?

ИМ: Тук е важно да се обърне внимание, че ще много трудно да се разпредели отговорността по експлоатацията на автомобила и документирането на това използване. При тази ситуация още по-силно съветвам да се разработят ясни политики и процедури по документиране на отчитане на използването на автомобилите.

f-s:Какви правно-счетоводни особености носи наличието на „сив“** автопарк? 

ИМ: Ползването на лични автомобили за служебни нужди следва да се уреди чрез разписването на договор между собственика на автомобила и ползвателя (предприятието). Тук не говорим за еднократни и инцидентни ползвания например за командировки веднъж или два пъти в годината. Възнаграждението в договора може да бъде определено на времева база или на база на изминати километри. Трудностите тук са правилата, по които ще стане отчитането на другите разходи, като разходи за гориво, гуми, масла и т.н.

f-s: За работодателя кои са най-важните уроци от практиката, възникнали при ПТП с личния автомобил, шофиран от негов служител в изпълнение на служебни задължения?

ИМ: Трябва да знаете, че при телесни повреди или смърт това се третира като трудова злополука.

*„пул“ служебни автомобили – всеки един от които е шофиран при нужда от няколко различни служители

**„сив“ автопарк - личен автомобил, принадлежащи на служителя, използван за служебни цел

Регион: