От 2019г. оперативният лизинг – с малки изключения - ще се третира счетоводно както финансовия понастоящем
Самолетът на шефа на голяма счетоводна фирма се повредил по време на полет и се понесъл надолу към своя фатален край. Дяволът се появил до счетоводителя: „Последно желание?“ Счетоводителят бързо отвърнал: „Явно ще се мре. Но нека поне умра в самолет, който е в счетоводния баланс на авиокомпанията.“ Дяволът се усмихнал, изчезнал яко дим, повредата на самолета като по чудо изчезнала и полетът завършил безпроблемно.
Този стар виц добре илюстрира значителните мащаби, които е придобил оперативния лизинг в някои отрасли като способ за външно финансиране, което не води до формална задлъжнялост. От 1 янауари 2019 г. обаче „дяволии“ от този род в счетоводната практика минават в историята, гласи дългоочакваното решение на Международният съвет за счетоводни стандарти (IASB).
Какво се изменя за лизингополучателя
Всички практически за бизнеса резултати, вкл.услуги, парични потоци и т.н., произтичащи от договорите за оперативен лизинг ще се запазят и след датата на въпросната промяна. Изменя се единствено счетоводното третиране на договорите. Откакто съществува, поради факта че собствеността върху актива не преминава към лизингополучателя, оперативният лизинг се намира в „зоната на здрача“ като предоставените по договора активи не фигурират в счетоводния баланс на лизингополучателя.
Това изкривява силно сравнението на две идентични фирми, едната от които например е финансирала активите си чрез банков заем, а другата – чрез оперативен лизинг: при първата коефициентите на задлъжнялост са много по-големи отколкото при втората, със всички произтичащи от това последици. Въпреки усилията на повечето анализатори да преработват счетоводните баланси, отчитайки активите извън тях, описани с обяснение „под черта“ във финансовите отчети, преобладава убеждението че стандартите санкционират вид прикриване на задължения, чрез изнасянето им извън счетоводния баланс.
Преминаването на лизингови активи в счетоводния баланс ще изравни счетоводното третиране на тези два вида външно финансиране. Промяната ще засегне най-много авиокомпании, вериги за търговия на дребно, компании с големи автопаркове и всички други фирми с голям обем активи, придобити за ползване по договори за оперативен лизинг.
Формално, стандартът IFRS17Leases, публикуван през януари 2016г. от IASB към Фондацията за международни финансови стандарти (www.ifrs.org ), заменя досегашния IAS16 Leases и всички съпътстващи го интерпретации.
Разграничението между оперативен и фанансов лизинг от счетоводна гледна точка изчезва. В счетоводния баланс на лизингополучателя в графа „активи“ ще се записват всички такива, над които договорът дава право за ползване. Новата дефиниция за лизинг, която набляга на елемента контрол над актива, може до доведе и до прекласифициране на някои договори, които досега не са били третирани като лизинг.
Изключения ще бъдат договорите със срок по-малък от 12 месеца, и активите със сравнително ниска стойност, например персонален компютър на стойност до 5000 щ.долара. Счетоводното записване ще може да става в нов ред „активи с право на ползване“ или като част от съставните компоненти в съществуващия ред „земя, машини и съоръжения“. В графа „пасиви“ ще се записва задължението, т.е. нетната сегашна стойност на всички бъдещи лизингови вноски по договора; за сконтиране на бъдещите палащания ще може да се ползва лихвения процент, произтичащ от самия лизингов договор.
В Отчета за приходите и разходите (ОПР), досегашният линейно записван разход (обикновено еднакви по размер месечни вноски по договори за оперативен лизинг) се заменя от два компонента: амортизация и лихви, последният - част от Финансовите разходи. В своето „кешово“ изражение превежданите вноски за лизинг естествено остават непроменени, но в своето ОПР отражение големите лизингополучатели ще изглеждат „по-богати“ откъм активи, но и по-задлъжняли. За периода на лизинговия договор свързаните с него амортизационни отчисления в ОПР остават еднакви, но лихвения компонент ще намалява с времето заедно с амортизацията на актива, върху който те се начисляват. Затова и общите лизингови разходи в ОПР ще бъдат частично пренесени към началния период на лизинга. Сервизната компонента на днешната единична лизингова вноска се отделя от капиталовата (финансовата); тази сервизна компонента няма да фигурира в баланса и ще се осчетоводява като текущ месечен разход.
Защо тези промени бяха нужни
Размерът на изнесените извън счетоводния баланс активи е достатъчно значимза да предизвика сериозно изкривяване на преценките на правителства, институционални и индивидуални инвеститори и анализатори. Само сред фирмите, котирани на световните борси, този обем активи се оценява на 3 трилиона щ.долара. (Тази оценката е на IFRS на базата на извадка от 1022 фирми, използващи най-масовите счетоводни стандарти IFRS и US GAAP, обявили за 2014г. индивидуални лизингови активи извън счетоводния си баланс от средно 300 млн.щ.долара.)
Консултациите за промяна в осчетоводяването на лизинга продължиха около 10 години и през този период имаха своите трудни моменти (виж тук). Техният начален тласък, даден от финансовата криза от 2007/09 г., бе достатъчно силен, тъй като въпросната криза извади на показ множество недъзи на финансовата система, сред които и гигантските и неустойчиви нива на задлъжнялост както на фирми, така и на домакинства.
Първоначалните цели на счетоводните органи, освен вече постигнатото, включваха и това промените в САЩ и в Европа да бъдат идентични, а осчетоводяването при лизингодателите да е огледално на това при лизингополучателите. По тези въпроси обаче не бе постигнато единомислие: за лизингодателите по същество се запазва системата на IAS16, а в САЩ все още не са решили какъв ще е окончателния вид на тамошните Общоприети счетоводни принципи (US GAAP).
Продажбата и обратното лизингополучаване (Sale & Leaseback) на практика изчезва като извънбалансова операция за финансиране. Фирмите лизингополучатели ще могат да избират дали да прилагат новите правила и дефиниции ретроспективно като преработят отчетите си за минали периоди, или да се лишат от приложима база за сравнение и да започнат да прилагат новите правила само от датата им на влизане в сила.
В крайна сметка, макар програмата-максимум на стандартизаторите в бранша да не бе изпълнена, промените в счетоводните стандарти са крачка напред към един по-прозрачен тип счетоводство, при който действителните нива на задлъжнялост на фирмите ще могат да бъдат по-надеждно оценявани на базата на счетоводните им баланси.
Какъв ще е ефектът на промените върху автомобилния оперативен лизинг
Трансформацията в счетоводството сама по себе си неизбежно ще доведе до поне еднократни допълнителни разходи, макар оценка за конкретния им размер им да липсва към момента.
За фирми със значителен автопарк, придобит на оперативена лизинг, ключова ще е преценката, доколко важни за всеки са счетоводните коефициенти на задлъжнялост (Gearing, Interest Cover, Asset Turnoverи т.н.) и дали тяхната важност оправдава промяна в избора на начин за придобиване на автомобили.
Извън тези съображения, крайният комулативен ефектът върху баланса, рисковите експозиции и свързаните с актива отговорости се очаква да останат по-ниски при оперативния лизинг, отколкото в сравнение с алтернативата да се закупуват и поддържат автомобили самостоятелно. Остатъчната стойност на автомобила в края на лизинговия период остава изключена от счетоводния баланс и всички елементи свързани с нея, например по линия на ремаркетинг и риск, остават отговорност на лизингодателя.
Предвид това, че промяната е първа по рода си и засяга всички държави, чиито счетоводни принципи произтичат от IFRS, включително и в България, fleet-surveys ще е готов да обсъди конкретни казуки от практиката, обезпечени с нужните данни.